1. Вътрешният човек |
Бог иска вътрешният ти човек да расте в сила и сърцето ти да се изпълва със Словото Му, и то да произвежда вяра. Вярата идва от сърцето, а не от интелекта, волята или емоциите. Евреи 11:1 дава определение за вярата. Вярата е увереност «...за неща, които не се виждат». Какво означава това? Това значи, че вярата е увереност за неща, които тялото не може да види, почувства, вкуси, чуе или помирише. Това е увереност, която далеч надминава човешкия разум и е дълбоко в духа, въпреки че не може да се види, почувства или разбере. Макар и да не можеш да видиш отговора на молитвата си с физическите си очи, можеш да си сигурен, че както и да изглеждат нещата отвън и независимо от обстоятелствата ти - каквото Бог е казал в Словото си - ще се сбъдне. Умственото съгласие е нещо, което много прилича на истинска вяра, но вече казахме, че вярата не е продукт на душата или ума. Бог те е създал като триединна личност от дух, душа и тяло. Чрез различните части на тялото ти получаваш информация, която ти е необходима, за да живееш в този свят. Това е важно, защото ще живеем в този свят до деня на смъртта. Бог иска да установи царството си чрез нас. Когато пресичаш улицата, не го правиш «във вяра». Поглеждаш светофара и преминаваш ако светлината е зелена. Ако мирише на пушек в къщата, проверяваш дали нещо гори и ако е така - спасяваш живота си, като избягваш навън. Физическите ти сетива те информират постоянно за външния свят и те снабдяват с информацията, съдбоносна за живота. Твоят дух те снабдява с информация за духовния свят, което ти дава възможност да живееш там, да поддържаш изправни взаимоотношения с твоя Баща и да вършиш волята Му. Така че получаваш информация от два различни източника и мястото за среща на тази информация е твоята душата. Тя се състои от ума, волята и емоциите ти. Ето тук информацията се анализира, така че да се вземат определени решения. Римляни 12:2 казва: «И недейте се съобразява с тоя свят, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено». |