ИСТОРИЯ - Света Троица

А КРАЯТ НА ВСИЧКО Е НАБЛИЖИЛ: И ТАКА ЖИВЕЙТЕ
РАЗУМНО И ТРЕЗВЕНО, ЗА ДА СЕ ПРЕДАВАТЕ НА МОЛИТВА
ЖЪТВАТА Е ИЗОБИЛНА, А РАБОТНИЦИТЕ МАЛКО ЗАТОВА СЕ МОЛЕТЕ НА ГОСПОДАРЯ НА ЖЪТВАТА ДА ИЗПРАТИ РАБОТНИЦИ
ЕПЦ
Животът ти може да има смисъл!
Отиване към съдържанието

Главно меню:

ИСТОРИЯ НА ПЕТДЕСЯТНОТО ДВИЖЕНИЕ В ПЛОВДИВ

Началото на петдесятното движение в България е положено от мисионерите Иван Воронаев и Дионисий Заплишний - руски емигранти в САЩ. Иван Воронаев е пастор на баптистка църква. След кръщението си в Святия Дух с белег говорене на непознати езици той решава да се завърне в родината си - Русия, за да занесе и там петдесятната истина. Заедно с една малка група от хора, в това число Дионисий Заплишний и неговата съпруга, която е българка, той се отправя за Цариград.
През 1920 г.   Дионисий Заплишний се отделя от групата и се отбива в Бургас - родното   място на съпругата си. Междувременно турските власти в Цариград   принуждават новопристигналата група от САЩ да напусне страната поради религиозната дейност, която провежда. Узнавайки за тези проблеми,   Дионисий Заплишний поканва Иван Воронаев да дойде в Бургас, докато се   снабдят с визи за родината си. Така Иван Воронаев и Дионисий Заплишний   донасят петдесятната истина в България, като дръзновено проповядват, че кръщението в Святия Дух не е само за апостолските дни, но е и за нас   днес.
По време на престоя си в България Воронаев и  Заплишний  посещават редица градове като Стара Загора, Пловдив, Сливен,  Варна и  много други. При посещението си в Пловдив Иван Воронаев се  свързва с  група от около 15 евангелски вярващи, на които споделя  истината за  кръщението в Святия Дух. Сред тях са Димитър и Христо  Бояджиеви, Иван  Изев, Магардич, Ангел Павлов и други. Така през 1921 г.  се поставя  началото на Евангелската Петдесятна църква в Пловдив.

През 1928 г. току-що  завърналият се от САЩ млад пастор Николай Николов успява да обедини  част от нововъзникналите петдесятни общества в страната и основава Съюза  на Евангелските петдесятни църкви в България. През същата година в  Пловдив започват организирани събрания на вярващите в дома на Грую и  Милка Кузманови. Първият ръководител на Евангелската петдесятна църква  (ЕПЦ) в гр. Пловдив е п-р Георги Чернев. След него до 1937 г. служи п-р  Димитър Русинов.



През 1934 г. църквата   се премества в малка сграда на ул. Гладстон. Поради нарасналия брой   вярващи не след дълго време се налага да бъде наета една старинна  сграда  на ул. Елиезар Калев 3. В тази сграда, някогашен турски съд,  църквата  се помещава дълго време - от 1937 г. до май 1981 г.




От 1937 г.   ръководител на вече порасналата числено църква става п-р Дико   Мавродиев, а в края на 1947 г. - п-р Желязко Врачев. По време на   неговото служение църквата почти се утроява.
В средата на 1947 г.    новата тоталитарна власт арестува 15 видни евангелски пастори. Между    тях е и п-р Георги Чернев, който тогава е председател на Съюза на    Евангелските петдесятни  църкви.  На 8 март 1948 г. са прочетени  присъдите. П-р Георги Чернев е  осъден  на доживотен затвор. Следват  нови арести и нови процеси на  евангелски  служители. Между тях са и  пасторите на пловдивската петдесятна църква  Желязко Врачев и Дико  Мавродиев.

От 1950 до 1955 г., непосредствено  след пасторските процеси, начело на църквата застава  п-р  Асен Пейчев,  който наскоро е освободен, след като прекарва 9 месеца  в  лагер на о-в  Белене и с. Гиген. Броят на вярващите продължава да се   увеличава  независимо от трудния период на гонение.



От 1955 г. до 1962 г. църквата  се ръководи от п-р Борис Кузманов, а през 1962 г. начело на  обществото  застава младият и ентусиазиран п-р Стоян Буков. През време на  неговото  служение числеността на църквата достига до над 300 души. За  известно  време през този период помощник-пастор на църквата е Благой  Вълчев.  През 1975 г. поради активната си духовна дейност п-р Стоян Буков  е  интерниран за две години в с. Боил, Силистренски окръг.

От 1976 г.   начело на ЕПЦ Пловдив  отново застава п-р Асен Пейчев. За известно  време помощник-пастор е Нено Несторов. През май 1981 г. наеманата от  църквата сграда на ул. Елиезар Калев 3 е съборена, поради което  богослуженията се преместват в църковния имот на ул. Братя Миладинови 6.  През пролетта на 1983 г. започва строителството на нов църковен дом на  ул. Сърп и чук 22 (сега ул. Перуника 22), който е завършен за няколко  месеца и отваря врати на 27 ноември 1983 г. По това време числеността на  вярващите надхвърля 400 души.
През 1985 г. п-р   Асен Пейчев е принудително пенсиониран от властите поради активната си църковна дейност. Тогава начело на църквата застава п-р Теньо Танев,  който служи до началото на демократичните промени през 1989 г.
След 1989 г.   за кратко време ръководител отново става п-р Стоян Буков, който  получава своята реабилитация заедно с други репресирани през време на  комунизма служители.

През 1990 г. за  пастор на ЕПЦ Пловдив е избран п-р Младен Младенов, който също е  реабилитиран след петгодишно интерниране в с. Попово, Ямболски окръг. В  началото на този период числеността на вярващите наброява около 600 души  и продължава бързо да нараства. П-р Младен Младенов служи заедно с  помощник-пасторите Иван Врачев и Йордан Петров, а по-късно - с Татеос  Нигохосян. През 1993 г. църквата приема името ЕПЦ „Светлина на света“.
Още в началото на 90-те години на миналия век  църквата организира богослужения в наети обществени зали в различни  райони на град Пловдив.

Така през 1993   година възниква Втора Евангелска петдесятна църква, ръководена  първоначално от п-р Стоян Буков. През следващите години поради дълбоката   икономическа криза възниква необходимостта от основаване на църква в   източната част на Пловдив, където са съсредоточени голям брой от   вярващите в града.

2.11.1997 г. с  подкрепата на останалите петдесятни пастори и църкви в града възниква  Евангелска петдесятна църква „Света Троица“ с пастор Иван Врачев. Първоначално богослуженията се провеждат в кафе „Катерини“ (ЖР Тракия), предоставено безвъзмездно от сем. Ангелови. Тогава вярващите наброяват  около 80 човека.



През май 1998 г.  църквата наема за дейността си зала със 170 места в сградата на  Синдикалния дом на културата. От 26.10.2003 г. поради нарасналия брой  вярващи се налага богослуженията да се преместят в читалище „Христо  Ботев“ (бившето кино „Въстаник“). Понастоящем неделните богослужения се  посещават от около 450-500 души от всички възрастови групи и социални  слоеве.

ИСТОРИЯТА В СНИМКИ НА ПЕТДЕСЯТНОТО ДВИЖЕНИЕ В ПЛОВДИВ
И В ЧАСНОСТ НА ЕПЦ "СВЕТА ТРОИЦА"
© 2005 - 2017 ЕПЦ "Света Троица"
БОГОСЛУЖЕНИЯ
Читалище "Христо Ботев"
ул. "Даме Груев" №1
Неделя - 10.00 часа
Сряда: 18.30 часа
www.trinity-bg.com
Назад към съдържанието | Назад към главното меню